сряда, 8 януари 2014 г.

Малко поезия :)

 Не съм особено добър поет, честно, моето съзнание не е  приспособено за писане на  рими, но днес, под напора на мъглата, обвила града, написах едно стихотворение в тефтера ми. Мисля да ви го представя. Нерадктирано е, няма много рима, но мисля, че пак е нещо. Ето го:

                                                                    Мъгла от мастило 

1. Мъгла, ширнала се над света,
студена, сива, тежка като 
покров от стомана, ледена, 
просмукваща се в мен бавно. 
2. Тъга, мъка в самотата, 
носталгия по топлината.
И зима мокра, тегне над
уличките, и над зидовете, 
полу-разрушени. 
3. Вървя аз през мъглата, 
объркан, загубен, но 
се отчайвам, защото в 
джоба ми има химикалка 
и лист, които увeрено ме
водят напред!




Няма коментари:

Публикуване на коментар