неделя, 2 март 2014 г.

Книжно ревю: "Градът на сънуващите книги" от Валтер Мьорс

Заглавие: "Градът на сънуващите книги"
Автор: Валтер Мьорс
Цена: 17.00 лева
Жанр: Фентъзи, Хумор, Приключенска

 Тази книга ме СМАЗА и НАСИТИ преди около 8 месеца, успя да го направи и сега. Единствено мисълта за скорошна доза Сафон и леките дози вдъхновение (бледа сянка на Орм!) които получавах, сякаш дар от съдбата, не ме хвърли в онази криза на неписане и пренасищане, в която изпаднах, подобно на Змей Митоблудни, преди въпросните 8 месеца.
  Та, историята накратко. Змей Митоблудни е динозавър от Драконовите крепости- нещо като огромен конус-укрепление, където всички са писателите или поне графомани. В началото на книгата Поетичния кръстник (висш учител по литература) на нашия "човек" умира и му завещава най-гениалния ръкопис, писан някога. Ръкопис, толкова съвършен, че само едно изречение, най-простото и най-гениалното, е цитирано в текста.
   Младият, непрописал поет тръгва към Книговището (ама каква асоциация с Книголандия се получава!), Градът на сънуващите книги, който е  съшит от безкрайна и ненаситна литературна мания, която може да засити и най-големия книгофил в света.
  Скитайки из града на литературата, Митоблудни преминава през множество дребни приключения, като попадане в Отровната улица на литературните критици (критици под наем, така да се каже), Гробището на забравените поети, където нещастни несретници пишат стихове върху картон за жълти стотинки, един особен грозовещерски антиквариат. Среща Ловците на книги, зловещи варвари, продаващи скъпоценни книги, намерени в безкрайните тунели под града, открива безброй странности и красоти, чува легенди за терористични книги,
книги-бомби, отровни книги и дори за живи книги, но кой знае кое е измислица и лъжа...
   Накрая обаче самият той попада в катакомбите под града. И тук започва истинската книга. Попадайки в гонка с безброй Ловци на книги, той сам преживява приключенията, описани от
умният и легендарен Ловец на книги Колофоний Дъждосиянието в книгата му "Катакомбите
на Книговището". Митоблудни вижда Неговището, огромно бунище, пълно с мутирали
същества и разлагащи се книги, преминава през костници и тунели, дори се запознава с Ужасните книгосъздания, (СПОЙЛЕР) далеч не толкова ужасни (КРАЙ НА СПОЙЛЕРА). Вижда Книгожелезницата на легендарните Ръждиви гноми, преминава дори през митичният Дворец на сенките, и вижда Краля на сенките- господарят на лабиринтите, този, който царува над катакомбите.
Книговището, или поне това, което е над повърхността

 Последните две глави ("Смехът на Краля на сенките" и "Орм") ме покъртиха. Те достигаха съвършенството на онзи мистичен ръкопис, чийто автор така настойчиво търсеше Митоблудни. Човек, особено ако има вкус към писане и литература, усеща как поне част от ентусиазма му да твори умира със заветното "Тук свършва историята".
  В крайна сметка, какво е "Градът на сънуващите книги"? Осмиване на книгоиздателския бранш? Увлекателно приключенско четиво? Книга за съвършенството на писането и въображението? Не знам. Но за мен беше едно невероятно четиво- ни повече, ни по малко.
  Крайна оценка: 10/10 

Няма коментари:

Публикуване на коментар