сряда, 4 юни 2014 г.

"Нощем в гробището"- мрачно стихотворение


Вчера, подтикнат от лошото време, мрака навън и "Fear of the dark" на Мейдън, написах това мрачно стихотворение. Пък и доста четох градски легенди напоследък (а имам една изненада, свързана с градски легенди, която ще ви покажа към края на юни/началото на юли, защото е незавършена). Пък и това стихотворение е едно от малкото с рима, които написах. Та, насладете се на мрачната омая:

Нощем в гробището

1.    Щом покривалото на мрака света покрие
и гробищата притихнат в чернотата
а облак мастилен Луната закрие
изчадия безумни излизат от мрачината…

2.   Не ходи ти в гробището нощем
че създания искат кръвта ти да изпият
не ходи ти в гробището нощем
че като мъртъвците в пръстта ще те зарият…

3.   Нямаш работа в тъмния храм на смъртта
дето сред дървени кръстове изгнили
демони мислят как от хората да източат животеца,
а върколаци отварят ковчези загнили…

4.   Нощем вкъщи остани,
прозорците затвори, вратите заключи
свещи гонещи мрака запали
и погледи към гробището не хвърляй…

5.   Приятелю, нощем ти вкъщи остани
 и смирено на Бога се моли
от гробището нещо да не изпълзи
и към дома ти да не запълзи…

03.06.2014 г. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар