вторник, 2 септември 2014 г.

Отново на хоризонта

 Лятото си отиде, няма какво да ви говоря. То едно лято- в половината страна потопи и дъждове, в другата половина всичко се скапва от жега. Едно време, само да го опишеш... нашата страна си има уникална метеорология и още по добро място в Европа. Навън сега е 27 градуса, но вее вятър и вали дъжд, но и слънце жури. Изобщо- ще трябват двама яки санитари, които да извлекат времето на България и да върнат разума в несъществуващата му глава.
  Както и да е, върнах се. С пълна сила и с нови идеи. Предстоят по щури публикации, нови идеи и истории, предизвикателства и може би дори по щури неща. Но за съжаление ще се отърся от други.
    На първо място- "Campfire Stories" заминават, заменени от разни историйки, които ще пускам понякога. Освен това "Сагата за Нибиру" също ще бъде зарязана от моя милост. Програмката, на която правех записи и клипчета, се повреди и така и не мога да я оправя, а не обичам да свалям разни програми и само да си усложнявам работата на машинката ми, и без това фрашкана с игри, програмки и свалени филми и разнообразни епизоди от различни анимета.  За сметка на това ще има нови работи и истории.
      Освен това създадох нов блог, наречен "Кътчето на един драскач". За сега има само една публикация, но скоро очаквайте ежеседмичен водопад от историйки и споделени с интернет тегоби от моя живот, както и мъдрите ми размисли, които най-вероятно ще досадят на много хора в интернет, а след години и в кръчми и кафенета. За графоманската болест лек няма, нали знаете...
     Както и да е, очаквайте нови ревюта на филми и анимета, както и разни яки историйки. Открих и нова блогова традиция. Казва се "месечен спешъл" и ще се появява всеки месец на специална дата (в случая на септември- 15-ти, защото ученическите ми мъки отново започват).  Това са историйки със елементи на определен жанр (ужаси, псевдокримка, фентъзи, фантастика) и се фокусират върху някакъв празник, личен или обществен. Очаквайте "Най-странния 15-ти септември" малко по късно от 15-ти, поради зариването в учене и местенето ми в ново училище. Не че нещо, но началото на годината в ново училище е винаги леко напрегнато, или поне така твърдят част от приятелите ми, с които делих първите 2-3 години от училищните си дни и които се преместиха още в края на 2-ри или 3-ти клас.
     Е, какво повече да кажа! Има едно нещо, което ми се ще да изкрещя из интернет океана:
ВЪРНАХ СЕ, ЧОВЕЧЕ, И Е СУПЕР!!!!!!!!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар