събота, 6 септември 2014 г.

"Искри от забравени години"- поетично заглавие, непоетично съдържание

На тези неща попаднах наскоро и се размазах от кеф, смях и удивление как съм могъл да пиша подобни щуротии и изцепки на 7-8 годишна възраст. Както казват, всеки писател трябва да излие 40 000 думи преди да почне да пише свестно. Аз още тогава съм ги излил и не стигам до велик талант още. Е, дерзайте от развинтеното ми въображение, което днес впрягам за доста по добри неща. Е, поне аз така си мисля...


ИСКРИ ОТ ЗАБРАВЕНИ ГОДИНИ

Номер 1- Описание на замъка на нинджите (много си падах по Наруто като малък и бях тръгнал да пиша повест за някаква тиранична нинджа-държава)
Тъм-та-да-дъм!!! (снимката е взета от www.blogforbooks.com

Нинджите живееха в огромен замък с порти от камънаци и стени от камъни. Никой не можеше да припари до имението (то замък ли беше, имение ли, аз 3 дни съм го писал това сигурно :D). Замъка имаше 99 стаи с капани и противници и само 1 стая на върха на най-високата куличка, където живееха нинджите. Мястото бе непревзимаемо, но Бунтовниците мислеха да го обсадят  (бягайте, тука станаха Междузвездни войни!!!).
В първата стая имаше нинджа-кумахар (ама уникални имена съм измислял тогава, ей!), във втората пода пропадаше, а в третата беше огромния зъл тигър Пухчо (тъкмо ми бяха взели котка и я бях кръстил Пухчо), който с имплантираните си ракети можеше да срути всички зали около него.

Номер 2- Описание на квартирата на братята Уинтърфер (от псевдо-повест, която започнах на седем и от която написах точно 3 страници)

Братята Уинтърфер (Майк беше на 20, а Джон- на 23) живееха в забутана и мизерна квартирка, отпусната им от университета, пълна с книги и кашони. Всяка нощ от коридора се чуваше скърцане (сега си мисля, че обяснението е просто съученик сомнамбул или такъв, който е с разстройство и няма лична тоалетна), а легендата гласеше, че това е чудовището на Ъксфорд (да, правилно прочетохте, Ъксфорд съм писал, но не ме винете много, тогава дори не знаех накъде е изток и запад, камо ли знаех имената на известните университети в света, Оксфорд явно съм го бил чул някъде по телевизията), заради което всяка година изчезвали по 5-6 студента. Както и да е, братята Уинтърфер си живееха в стаята с кашони и книги, докато една нощ на Майк не му се спеше и реши да излезе. Той взе едно фенерче и излезе, но навън видя.... (и така свършва тази "повест", за съжаление дори не се е появило чудовището.)

Номер 3- Посвещение към романа "Едно космическо приключение" и единствените изречения от него (тоз роман и 1 страница не можа да стигне)
Епично е, нали? (изображението е взето от lenta-ua.net
Посвещение: Посвещавам този научнофанатичен (пак съм обърквал думите на 7) трилър (по това време мислех, че трилър е роман/филм с три главни герои) на мама, тате, баба, дядо,другия ми дядо и баба, прабаба и прадядо, да сте живи и здрави завинаги! (това е като пожелание за Коледа)

Глава първа
Кораб 2348

 Военен кораб 2343 (имало е поне 3 часа време между заглавието и първото изречение) беше с екипаж от 50 хора и имаше лоша слава. Пращаха го в най-лошата част на опашката (сигурно съм имал предвид галактически ръкав, де да знам) и хората трябваше да вършат най-различни неща. Но сега екипажа беше загазил яко.
  Капитан Роджърс (а-а-а не, бил съм егати англофила като малък!!!) стоеше, стиснал лазерен пистолет в ръка, и гледаше извънземното, което го зяпаше с 15-те си очи. Той бе готов да стреля, но...това беше от този проект! :D

 Е, това беше засега. След време може да се появят "Искри 2", когато намеря и други недовършени и смешни бисери от 7-8-годишна възраст. А сега очаквайте други ревюта и следващите дни от поредицата за "Диймън Хаус". Приятен ден!



Няма коментари:

Публикуване на коментар